"Mистерии в Хераклея Синтика“ е нов исторически трилър от Ирина Вагалинска. Авторката стъпва върху резултатите от археологическото проучване на нейния съпруг проф. Людмил Вагалински на Хераклея Синтика – античен град край с. Рупите, Петричко, основан през IV в. пр. Хр. от македоните на цар Филип II – бащата на Александър Велики. Уникалното е, че в края на романа има кратка документална част: популярно поднесена информация за обекта, снимки на артефакти и карти.

Представянето на книгата в зала в Националната библиотека "Кирил и Методий" беше изключително посетено - толкова, че впечатляващава опашка от любознателни гости се виеше по коридора чак до входната врата, а в залата имаше много правостоящи. „Мистерии в Хераклея Синтика“ е първата книга от новата поредица „Провокирано от археологията“, с която издателство „Ноус“ излиза от границите на строго научната си дейност.

Гости в този брой на подкаста на OFFNews с водещ Искра Ангелова са Ирина Вагалинска, редактор на книги и журналист с над 20 г. практика в медиите, включително като отговорен редактор в списание „Тема“, където води рубрика „Археология“, създател – заедно с Людмил – на списанието Arcaelogia Bulgarica, и автор на романа Мистерии в Хераклея Синтика, чиято премиера беше онзи ден. С нея е и нейният съпруг - проф. д-р Людмил Вагалински, председател на сдружението, археолог с дългогодишен опит и приносни публикации; от 2011-2018 г. – директор на Националния археологически институт с музей при БАН:; от 2007 г. ръководител на проучванията в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко; от 2003 г. ръководител на проучванията в римската колония Деултум, Бургаско.

Два факта от проучването на Хераклея Синтика са залегнали в основата на сюжета, който разказва романът. Първата е за разкритото там светилище на Немезида, богинята на справедливото възмездие (единственото проучено на територията на България). Разрушително земетресение след 388 г. сл. Хр. е запечатало и нечие безчинство: съзнателно натрошени и изхвърлени оброчни плочки.

От същия период – края на IV век сл. Хр., са и откритите кости на седмина мъже, пометени от речното цунами след трусовете и натикани в цистерна на форума. Костно изследване доказа, че един от загиналите е имал тежки вродени малформации и е бил в роднинска връзка с двама от другите.

Кои ли са били те? Възможно ли е да са имали нещо общо с атаката срещу светилището на Немезида? Християни ли са организирали унищожаването на езическия храм и по каква причина?

Този период от историята на Римската империя (в чиито граници се намира тогава и Хераклея) е изключително турбулентен: император Теодосий I налага християнството на територия, населена предимно с езичници, а има и много външни врагове – заради тази нестабилност най-преследвани през 381-390 г. се оказват еретиците. Един от тях е сред основните герои на трилъра – аномеят Зоил, преследван от агент на тайните служби към магистъра на официите в Константинопол. Зоил търси помощ при първата си любов в Хераклея – Ендемия. В плановете за укриването му участва и нейният брат Федон, най-младият от поклонниците на бог Митра – тайно общество на езичници, които се събират в пещери и се маскират според ролята си в култа: Гарван, Персиец, Лъв и т.н. Кои са те без маските си се разкрива постепенно. Двама от тях са замесени в планиране на заговор и на няколко убийства.

Напрежението расте до финала – от надлъгването между представителите на имперската канцелария и местните хора, през разкриване на злоупотреби и рекет, опит за изнасилване, давене във вино и нападение срещу светилището, до масови безредици и разгърната картина на разрушителното земетресение, предизвикало речното цунами откъм Стримон (Струма). След него и в действителност Хераклея Синтика не се съвзема никога повече.

Макар че сблъсъците в книгата изглеждат на религиозна основа, всъщност пак става дума основно за власт и пари, за човешки недостатъци и добродетели. И сред християните, и сред езичниците между героите има различни хора – искрено вярващи и престорено предани заради изгодата, чисти души и алчни престъпници.

Повече за Archaeologia Bulgarica можете да прочетете на сайта им.

Абонирайте се за нашия YouTube канал!